Георги Георгиев: Голяма част от неизползваните земи са пасища и мери

Georgi Georgiev

Георги Георгиев, изпълнителен директор на АгроМениджмънт – мениджърска компания на ЕЛАНА Агрокредит, пред списание Икономика.

– Господин Георгиев, в календара на селските стопани, на арендаторите и на земеделските производители за какво е най-подходящ месец март?
През месец март земеделците излизат от „зимния сън“, който започва от средата на ноември и приключва с разтапянето на последния сняг. Започват новите обработки на земята, т.нар. пролетници, земеделските стопани се активизират включително и по отношение на сделките с покупки на земя.

– ЕЛАНА Агрокредит е първата специализирана компания в България, която започна да предлага финансов лизинг на земеделска земя. Защо покупка точно чрез лизинг, какви са предимствата пред банковия заем и какъв е интересът на този етап към тази нова възможност?
Финансовият лизинг по същество не се различава много от инвестиционните кредити за покупка на имоти, които предлагат банките. Разликата е в условията на финансирането, които при едно специализирано дружество като ЕЛАНА Агрокредит са съобразени със специфичните нужди на земеделските стопани, тъй като то ги познава по-добре.

Просто за банките земеделските стопани представляват една част от разнообразните им групи клиенти и затова им е трудно да ги познават в дълбочина.

Например, бързината на отговор ни отличава от процеса на вземане на решение при банките. Ние можем да отговорим не по-късно от 24 часа, защото базираме решението си на познаването на стойността на съответната земя.

Всички, които познаваме този пазар, знаем, че земеделците не могат да си позволят да чакат с месеци за отпускане на кредит, тъй като това означава, че собственикът на земята ще се обърне към друг продавач. За да избегнат това, земеделските производители твърде често закупуват земите чрез т.нар. „плащане на пълномощно“, като по този начин остават без оборотни средства за текущата си дейност. Ето защо бързината при нашата услуга за отпускане на финансов лизинг е важна за тях.

Друга разлика с банковите кредити е обезпечението, което се изисква срещу финансирането. При кредитите се изисква допълнително обезпечение – ако при продажба на имота не се получат дължимите суми, то тогава се пристъпва към запориране на сметки, продажби на машини и друго имущество. При ЕЛАНА Агрокредит единственото обезпечение е самата земеделска земя. Ако те не си изплатят финансирането, това не значи, че ще загубят бизнеса си, а само земята, която искат да купят. Това ни прави предвидими партньори и всъщност лимитира риска пред бизнеса на земеделските стопани.

Трето много важно за земеделците условие: Плащанията са съобразени с техните парични потоци. Затова не се изискват ежемесечни вноски, а годишна вноска, която се плаща на 15 септември, след като имат вече приходи от реколтата си.

И не на последно място: ние предлагаме фиксиран лихвен процент и равни годишни вноски. Веднъж фиксиран, погасителният план не подлежи на промяна. Това също помага на земеделците спокойно да планират бизнеса си и да са наясно с финансите си за срока на договора.

– Ако има сезонност в бизнеса, то в земеделието тя е най-силно изразена. Каква обаче е сезонността в покупката на земя? Кога интересът е най-силен и има най-много сделки?
Продажбата на земя е свързана с активността на земеделските стопани. В последните години фермерите доминират пазара на сделки за земя. Обикновено в зимните месеци има спад, тъй като сделките за покупко-продажба се сключват по местонахождение на имотите. Това означава, че често дори пътната обстановка прави невъзможно или силно затруднява сключването им. Има и други обективни фактори, които налагат по-слабата активност през зимния сезон: има празници и почивни дни; някои от документите важат само през текущата година и трябва да се сменят за новата;период за инвентаризации на държавните и общински служби и т.н. Активният сезон при покупките на земя стартира от средата на февруари и продължава до първата половина на декември.

Интересна промяна в сравнение с предишните години е и тенденция да има осезаемо намаляване на сделките по време на жътвата. Така че по-ниска активност има и през периода на събиране на реколтата, в която се фокусират стопаните.

– Каква към момента и ситуацията на пазара на земя – какъв е профилът на основните купувачи, в застой или в оживление е този пазар, какво ще движи пазара през тази година?
Големите играчи на пазара на земеделска земя са основно земеделците, които искат да купят земя за обработване и да осигурят бизнеса си, както и професионалните инвеститори като фондовете за земя.

Показателно е, че в последно време фондовете за земя са нетни продавачи. Доколкото има покупки от тях, то те са – големите фондове купуват малките.

За спекулантски настроените фондове става все по-трудно да купуват нова земя, тъй като много често на ниво землище те са в конкуренцията на няколко земеделски производители. Традиционно земеделците са склонни да дават по-високи цени за земята, която им е жизненоважна в тяхното землище, тъй като с покупката те не просто си спестяват плащането на рента, а си гарантират също бизнеса.

– Вие добре познавате пазара на земя. Ако погледнем през призмата на собствеността на земята и случващото се на този пазар, какво земеделие се очертава да имаме в близките години? Има ли шанс за възраждане на зеленчукопроизводството и овощарството или тенденцията за все повече зърнопроизводство и все по-малко от всичко останало ще се задълбочава? Субсидиите ли са най-мощният двигател, който предопределя какво ще се произвежда на родна земя?
Радвам се, че виждам вече и доста инвеститори в по-интензивно земеделие. Засега интересът им предимно е насочен към създаването на овощни градини, но очаквам скоро да се възроди и зеленчукопроизводството. Някои от големите фермери опитват да „диверсифицират“ производството си и също се обръщат към овощни градини, а може би в бъдеще към зеленчукопроизводство.

Тук важна роля ще има и държавата, тъй като е ясно, че субсидиите на единица площ са механизъм, който предполага развитие най-вече на зърнопроизводството. Важен инструмент е Програмата за развитие на селските райони, която може да подпомогне и другите сектори на селското стопанство през новия програмен период.

Смятам, че има голям потенциал за развитие на животновъдството. На практика, по-голямата част от неизползваните към момента имоти са пасища и мери.