Интервю на сп. Forbes с Камен Колчев, Изпълнителен директор, ЕЛАНА Агрокредит

Каква е визията зад ЕЛАНА Агрокредит?

Визията на този бизнес е да отговорим на нуждата на фермерите да си купят земята, която обработват. В България вече хубавата земя се обработва, няма пустееща качествена земя, както беше преди няколко години. Това е много положително. Проблемът е, че тези земи като собственост са много разпокъсани и фермерите, които ги обработват, нямат възможност да правят дългосрочно планиране. Земите във всяко землище се разпределят година за година между фермерите, които работят в това землище. Това обаче означава, че не знаете дали догодина ще обработвате същата земя или друга. Което пък означава, че не можете да правите дългосрочни инвестиции в поливни системи, в дълготрайни насаждения и т.н.

У нас по принцип земята е много разпокъсана, а комасация в днешни времена е много трудно да се направи. Земята трябва да отиде при онези, които я обработват. В България фермерите притежават между 10 и 30% от земята, която обработват, докато в Европа процентът е между 60 и 80%.

Създадохме този фонд, за да отговорим на нуждите на фермерите от финансиране за купуване на земята, която те обработват. Земята става все по-скъпа, така че покупката и е огромна инвестиция и е много по-голяма от инвестицията в трактори, комбайни и т.н. Тази инвестиция предстои да се направи. Има вече фермери, които имат собствена земя от порядъка на десетки хиляди декари. Но при 36 млн. декара земя в България смятам, че поне между 15 и 20 млн. декара трябва да е собственост на фермерите. А в момента тяхна собственост са само около 2-3 млн. декара. Вижда се как всяка година фермерите купуват все повече и повече. Няма някой от тях, който да продава – освен тези, които излизат от бизнеса. Те само купуват. Та това е и идеята на ЕЛАНА Агрокредит – да подкрепим тренда в земеделиетоОт друга страна, това е възможност и за инвеститорите ни, защото фермерите са склонни да плащат сравнително висока лихва, поради простата причина, че трудно работят с банките. А лизингът, който ние предлагаме, е обезпечен със самата земя – т.е. рискът за инвеститорите е много малък. Затова мисля, че това дружество стартира в точната пазарна ниша и в точния момент и – от една страна заради инвеститорите, които търсят нисък риск, а от друга, заради фермерите, които вече си стъпиха на краката и искат да пазаруват земя. Ние заставаме по средата и това се оказва една огромна ниша – годишният пазар на земя достига 1 млн. декара, от което поне половината вече отива при фермерите. 500 хил. декара са около 400 млн. лв. по днешни цени – това е годишният пазар на покупка на земя от фермери. Така че има огромно място за растеж.

След ликвидацията на Еларг минавате към нов бизнес модел. Значи ли това, че вече не сте толкова позитивно настроен към изкупуването на земя на едро?

Изкупуването на земя на едро може да се прави с две цели: като инвестиция, с цел да я обработваш или да я даваш под аренда; или спекулативна. Всички фондове за земя, които стартираха през 2005-2007 г. – след бившия ЕЛАНА Фонд за земеделска земя АДСИЦ стартираха още 5-6 подобни фонда – бяха чисто спекулативни. Това беше идеята им – да спечелят от очаквания сериозен ръст на цената на земята. Голяма част от тях вече продадоха земите си, акционерите им получиха по 30% годишна доходност в период от 6-7 години, което не е никак лош доход в условията на криза, така че това беше една успешна вълна от фондове.

Нашите очаквания са, че оттук нататък земята едва ли ще поскъпва толкова бързо. Спекулативният мотив вече отпада, защото през следващите 10 години земите ще поскъпнат с 10%-15% годишно – това не е доходът, който ще плени инвеститорите за дългосрочна инвестиция. Така че остава инвестиционната възможност. Има хора, които си купуват земя и я дават под аренда на фермери. Арендният доход, който те получават, е между 5 и 7%, което е съвсем невисок, но пък е сигурен доход. Освен това земята е единственият актив, който не се амортизира. Така че много хора купуват земя едва ли не като пенсионна полица. Но масовият купувач са фермерите. Като изключим големите покупки, които се сключиха през последните няколко години,- преразпределението на земите на фондовете за земя, – може би 70-80% от ритейл пазара се движи от фермерите. И доколкото повечето от фондовете за земя вече си разпродадоха земите, оттук нататък пазарът вече ще е основно при фермерите. Нашият модел на този етап на развитие на пазара е да финансираме земеделците и да осигурим ниско рисков доход на инвеститорите.

Каква част от средствата, които набрахте от борсата, вече са договорени като финансиране за земеделци?

Първоначалният капитал, с който тръгнахме – 700 хил. лв. от нас и от акционери, които ни се довериха в началото – беше изчерпан още през октомври. Около 2 млн. лв. от парите от IPO-то вече също са инвестирани. Очакваме до края на март целият капитал да е инвестиран В момента сме в напреднала фаза на разговори и вероятно до края на януари ще осигурим дългово финансиране от още 5 млн. лв., с които дружеството ще работи на пълни обороти още 3-4 месеца. След това ще прибегнем отново или до дългово финансиране или до увеличение на капитала – в зависимост от обстановката на пазара.

Т.е. нямате съмнения, че бизнесът ще успее да използва целия този ресурс, за да го предостави като финансиране на фермерите?

Не. Такива съмнения няма, защото самов рамките на 1 месец първоначалният ни капитал беше изчерпан. Нямаме яснота само за това какви средства ще можем да инвестираме. Вероятно ще са суми между 1 и 3 млн. лв. месечно. В зависимост от това ние ще решим как да се развиваме, като, разбира се, го съгласуваме с акционерите. Нямам съмнения, че този пазар ще тръгне: той вече тръгна. Неясното към момента е колко бързо ще тръгне и колко още подобни играчи ще се появят. Защото има място за много и е по-добре да има, за да не сме сами на пазара. Защото сега ни е много удобно, но това е до време. По-добре е да има няколко компании като нашата, за да се получи пазар.

Какъв е средният размер на финансирането, което осигурявате?

На този етап според данните за направените сделки стойността е около 24 000 лв. на сделка. Ние работим само със земя, за която имаме готов арендатор. Не купуваме земя случайно. Наложили сме си ограничение да не предоставяме повече от 10% на клиент или група свързани клиенти. А ако активите на ЕЛАНА Агрокредит нараснат до 50 млн. лв., ще свалим процента на 5%. Разбира се, наложихме си ограничение съотношението дълг/капитал да не надвишава 2:1.

А как се случва самото договаряне на финансиране? Кой го осъществява?

Оперативната дейност се осъществява от мениджърското дружество Агромениджмънт, което има мрежа от представители – това са хора, с които работим още от времето на ЕЛАНА Фонд за земеделска земя АДСИЦ. Тези наши агенти познават добре земеделците в района. Сега те не се занимават с покупка на земя, която впоследствие да се даде под аренда на земеделеца, а му предлагат той да си купи земята, а те да му осигурят финансирането чрез нас.

Казвате, че планирате да финансирате и други проекти като напоителни системи?

Това е на следващ етап от финансирането. Да речем, че си харесате земя за 1000 лв. Плащате 200 лв. и лизингът ви е 800 лв. Приемаме, че цената на земята не се променя. След две години вие ще сте ни платили 160 лв. от лизинга, а земята все още е при нас. Тогава ще можем да ви финансираме в рамките на тези 160 лв. – за семена, за торове, за каквото и да е. Тъй като земята е при нас, ниез нямаме притеснения по отношение на обезпечение. Така че ние планираме да предоставяме такова финансиране на фермерите, които имат нужда и са ни стабилни партньори.

Каква част от акционерите са индивидуални инвеститори?

Половината от капитала се държи от индивидуални инвеститори. ЕЛАНА Агрокредит има институционални инвеститори като ЗППФ Алианц България и УПФ Доверие,и др. След листването на БФБ имаме интерес от пенсионни и взаимни фондове, но също така имаме акционери различни частни инвеститори.. Някои от тях участват с по половин милион, с по 5 хил., с по хиляда.